САКЪЛДЍСВАМ СЕ, -аш се, несв.; сакълдѝсам се, -аш се, св., непрех. Простонар. Обхваща ме притеснение, тревога; притеснявам се, разтревожвам се. – А пък ти… Връщай се по-раничко! – сещаше се тя. – Като стане икиндия, почвам да се сакълдисвам. Д. Немиров, Б, 146. – А ти, чоджум, бъди рахат; недей се сакълдисва от никого! Царят е милостив; кажи си само онова, за което ще да те питаме, па гледай си кефа – каза чаушинът, като ме тупкаше по гърба. З. Стоянов, Съч. I, 2010, 727. Двете дами вечеряха, когато графинята попита дъщеря си дали тя не са е сакълдисвала много във време на гледанието болния си брат, като гледаше внимателно на бледното ѝ лице. Тр, 1888, кн. 9, 1026. // Обхваща ме неспокойствие, нервност, обикн. поради това, че стоя на едно място, без работа, сам и под.; съклетисвам се. Той живееше горе в планината при овцете и кочовете на баща си. Много нарядко слизаше в селото да се види с хора; но от лани беше започнал да се сакълдисва сам-самичък в планината, слизаше всяка неделя и отиваше в църквата. Г. Христов, КМ (превод), 247. – Ти влезе да претакаш сама пресола, пък тя – да се не сакълдисва – хайде у майка си. Добра снаха ти е дошла, како Венковице, токо... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 216. – Дядо Кръстевич, аз мисля, че вие като стари хора, за да не се сакълдисвате, ще му ударите едни тавли? Аз ще ви намеря и тавли, и човек, който да може да ги играе. З. Стоянов, Съч. IV, 2008, 684.
– От тур. sıkılmak.